Пръстите пречупени, тръпнещи ръцете,
устните напукани, шепнат няма време,
тръгват ни краката към топора до вратата,
там ръка изтръпнала търси пак възмездие!

 Морно тяло изнурено и пребито,
морно тяло с поглед вяло гледа
как малцина по селата скачат
искаме си нашата родина.

 Не не беше битка,
не не беше божи гняв,
туй което смазва днес страната
беше алчна сган
избрана и издигната от нас
тя е чумата убиваща България!

 Колко още можем да ги гледаме,
как децата болни,гладни
гледат безразлично от коли държавни,
колко още ще търпим омразната им реч,
да ни обясняват,
колко бъдещето е за нас далеч!

 Нищо не напомня за вековна слава,
тръни гони вятър
там де майки раждаха деца,
устните напукани
от мъка още сричат
там е моята родина
там България все още има!

Скачайте не чакайте
грабвайте душите, 
в ръцете морни
слагайте сърцето,
на душата наша, 
лъгана и изнурена,
пътя то ще и покаже
и по път към свободата
 то нас ще поведе!

Ставайте не чакайте, 
грабвайте душите
огън да запалим
бунта български да вдигнем
българско отново
тук да се възражда !
Ставайте не чакайте, 

Максим Велков
"Юнашко време" 2019